Не и вестителя

Начало книги

В една по-ранна моя колекция — „Последният защитник на Камелот“ — споменах, в представянето на „И ето идва силата“, че написах три разказа, един след друг в един особено навъсен ден, само за да занимавам с нещо мозъка си: този, онзи и „Божествена лудост“. Там също така казах, че съм включил „Божествена лудост“ и този разказ в една още по-ранна колекция — „Вратите на лицето му, лампите на устата му и други истории“. Впоследствие получих от предани читатели множество отзиви — най-първият, от които от Джим Бърк от Уичита (Здрасти, Джим) — в които те казваха, че „Не и вестителя“ не е била включена в по-ранната — Вратите — о, по дяволите! Проверих. Беше изминало много време. Бяха прави. През всичките тези години съм живял като в рая на глупците, убеден че разказът ми е там някъде по света и дава приноса си в почистването на околната среда или нещо такова.

Предполагам, че история, написана за да държи настрана нечий мозък от скапаната реалност, е също вид вариация на играта на съзидателния импулс…

Читать дальше →