И оцелял съм само, за да ви кажа

Начало книги

Ето още един от онези кратки кратки разкази, които от сърце се радвам да правя, когато възможността и идеята възникнат едновременно. Имам склонността да виждам подобни неща като един единствен кадър от анимационен филм с набързо написан отдолу текст — и оттам нататък не ми остава много за доработване.

Тя непрекъснато беше с тях — черната кръпка над главите им, откъдето се зараждаха светкавиците, почти заслепяващият порой, експлозиите, подобни на артилерийска стрелба.

Ван Беркъм залитна и насмалко не изтърва кашона, който носеше, когато корабът отново се надигна. Ветровете виеха около него, опитвайки се да разкъсат подгизналите му дрехи; водата се плискаше и завихряше около глезените му — отдръпвайки се, връщайки се, отдръпвайки се. Гигантски вълни постоянно се разбиваха в кораба. Зловещата зелена светлина на огъня на Св. Елм танцуваше по рангоутите.

Надвил шума на вятъра и дори на гръмотевиците, той чу резкия писък на някой моряк от екипажа, станал по случайност обект на внимание от страна на един от носещите се наоколо демони инквизитори.

Читать дальше →