Огън и/или лед

Начало книги

Какво може да се каже за един кратък, кратък разказ? Най-общо той влиза напълно оформен в съзнанието ти и сам се пише. Но този път въпросният бе увещаван настоятелно и той положи началото на една интересна верига.

Робърт Шекли събираше оригинална колекция от „хумористични и оптимистични истории за края на света“ за Ейс Букс (След Грешката), така ми казаха, и бих ли написал нещо за нея? Направих следващото откачено парче и точно щях да го изпращам, когато от него изскочи една идея. Незабавно я излях на хартия. Това бе последвалата „Exceunt omnes“. Изпратих и двете и се опитах да насоча вниманието си към други теми, но не можах. Усещах, че все още има нещо. Бях направил втората история в стил различен от първата, но импулсът все още бе осезаем. Изведнъж видях трета история на същата тема, която щеше да бъде направена в трети стил. И така, написах я, за да освободя съзнанието си от нея, захвърлих я в ъгъла на бюрото си — където бързо бе затрупана от други хартии — и я забравих. След седмица и нещо, получих писмо, в което той казваше, че е харесал и двата разказа, които съм изпратил, но един триплет би бил далеч по-естетически издържан. Бих ли могъл да сътворя още един кратък на същата тема? Напъхах в плик „Много хубава година“ и я изпратих с обратната поща.Тя бе закупена и трите се появиха заедно в онази колекция. Усетих слаб подтик да напиша четвърти, след като бях приключил третия, но го потиснах успешно. Лудостта не лежи надалеч по този път…

Читать дальше →