Нощта има 999 очи

Начало книги

Това беше първото ми меланхолично парче, там, когато светът бе доста по-млад, с признателност към Томас Уулф. Но то е кратко.

Чуй, моля те, чуй. Важно е. Аз съм тук, за да ти припомням. Дойде време да ти кажа отново нещата, които не бива да забравяш.

Седни, моля те, и затвори очи. Ще има картини. Сега дишай дълбоко. Ще има миризми, аромати… Ще има и вкус. Ако слушаш внимателно, дори може да чуеш други звуци вътре в гласа ми…

Има едно място — то се намира в космоса далеч оттук, но не и далеч във времето, ако ти говори нещо — място, където има сезони, място където въртящият се наклонен глобус се движи по елипса около слънцето си, и където годината преминава през пролетен цъфтеж, след което настъпва жътва, когато цветовете се борят помежду си над главата ти и под краката ти, за да се срещнат накрая в хрускава кафява еднообразност, по която вървиш, сега вървиш, миришейки живота понесен над тленността от студения режещ утринен въздух; и облаците, които се виждат през оголелите дървета плуват по синия чаршаф на небето и не пускат дъжд; и продължавайки нататък, идва време на студ и сняг и скърцането на дърветата става остро и твърдо като шум от пила и всяка твоя стъпка оставя тъмна дупка в белия свят и ако вземеш една шепа у дома си, той се топи, оставяйки ти вода; птиците не правят пийп, чирик, фюууит, кря-кря, както когато по земята и по самите тях има цвят — те свиват плътно перата си и треперят тихо в короните на вечнозелените дървета; това време е пауза между движенията; Звездите стават по-ярки (не се страхувайте от тази звезда) и дните са кратки и всъщност не се върши нищо, освен да се мисли (философията се е родила в студените държави на Земята), и нощите са дълги и посветени на игра на карти и пиене на ликьори и музикални наслади, впускане и обясняване в любов…

Читать дальше →