Exeunt omnes

Начало книги

Приглушено сценично осветление. Жътварите и нимфите танцуваха, когато бомбите започнаха да падат. Просперо се обърна към Фердинанд.

— „Имаш вид ти, сине мой, по трогващ начин, като че ли си потресен. Горе главата, сър, веселията ни приключиха сега. Тези наши актьори, както аз предрекох, бяха вси духове и разтопили са се във въздуха, във тънкия въздух…“

Той направи семпъл жест. Жътварите и Нимфите изчезнаха, със странен кух и сконфузен звук.

— „… И подобно нематериалната тъкан на това видение, увенчаните с облаци кули, величествените палати, самотните замъци,“ — продължи той, „самият велик глобус, да-а, всички населяващи го, ще се разтворят и както тази илюзорна процесия се стопи, и диря не остави…“

Публиката изчезна. Сцената изчезна. Театърът изчезна. Градът около тях избледня със странен кух и сконфузен звук. Самият велик глобус под краката им започна да става прозрачен. Всички актьори изчезнаха, с изключение на духовете на Ариел, Калибан и Просперо.

Читать дальше →