Конете на Лир

Начало книги

Това го изпратих на Сатърдей Ивнинг Поуст. Три пъти. Те пък продължаваха да губят ръкописа. Престанах.

Лунната светлина бе приглушена и изкривена от изпаренията над езерото. Хладен бриз полюшваше и приплъзваше белите вейки над водната повърхност. Взирайки се в мрачните дълбини, Ранди приглади няколко пъти якето си, след което пристъпи напред. Като начало присви устни и установи, че гърлото му е пресъхнало.

Въздишайки почти с облекчение, той се обърна и направи няколко крачки в обратната посока. Нощта край него бе особено беззвучна. Той седна на един камък, извади лулата си от джоба и започна да я пълни.

Какво правя тук? — запита се. Как бих могъл…?

Докато заслоняваше пламъка от бриза, погледът му падна върху тежкия бронзов пръстен с Келтски знак, който носеше на показалеца си.

Съвсем реален е, помисли си, и беше негов, и той можеше да го направи. Но това…

Отпусна ръката си. Не искаше да мисли за тялото лежащо зад него в безбрежна депресия на десет или дванадесет крачки нагоре по хълма.

Читать дальше →