Странник в странна страна

Начало книги

Имало едно време марсианец, който се казвал Валънтайн Майкъл Смит.

Участниците в първата експедиция до Марс бяха подбрани според теорията, че най-голямата опасност за човека е самият човек. По онова време, осем земни години след основаването на първата човешка колония на Луната, такова междупланетно пътешествие можеше да се осъществи само по инерционни орбити — от Земята до Марс за двеста петдесет и осем денонощия, същият срок за обратния полет и още четиристотин петдесет и пет денонощия на Марс в очакване планетите да припълзят отново до взаимно положение, позволяващо най-благоприятната орбита.

„Посланик“ можеше да достигне целта си, само като дозареди с гориво в космическа станция. Добереше ли се до Марс, би могъл и да се завърне — ако не се разбиеше при кацането, ако екипажът откриеше вода за зареждане на реактора и ако не се случеха хиляди нежелани неща.

Събрани заедно за почти три земни години, осемте човека трябваше да поддържат отношения, много по-добри, отколкото обикновено постигат хората. Веднага се отказаха от идеята за изцяло мъжки екипаж заради вероятната му неустойчивост и нездравословна атмосфера. Сметнаха, че четири семейни двойки са оптималната възможност, стига да съчетаят в тях всички необходими специалности.

Читать дальше →