Много хубава година

Начало книги

— Здрасти, — каза той.

Тя го погледна. Косата му бе с цвят на пясък, около тридесетте, изглеждаше малко раздърпан, но прическата и дрехите му бяха безупречни. Усмихваше се.

— Извинете, — каза тя, — Познаваме ли се?

Той поклати глава.

— Още не, — каза, — Името ми е Брадли. Брад Дент.

— Ами… С какво мога да ви бъда полезна, Господин Дент?

— Струва ми се, че ще се влюбя във вас, — каза той, — — Естествено ще е необходимо известно съдействие. Мога ли да ви попитам кога свършвате работа?

— Вие сериозно ли?

— Да.

Тя сведе поглед към плота на щанда, забеляза, че пръстите й барабанят по стъклото, спря ги и отново вдигна поглед. Неговата усмивка още бе там.

— Затваряме след двадесет минути — каза рязко, — Бих могла да бъда отпред след половин час.

— Ще бъдете ли?

Тогава тя се усмихна. Тя кимна.

— Казвам се Марша.

— Радвам се. — каза той.

По време на вечерята, в ресторанта, който иначе тя никога не би открила сама, тя го изучаваше на светлината на свещите. Ръцете му бяха гладки. Акцентът му бе средноамерикански.

Читать дальше →