Силата, що през схемата води тока

Начало книги

Не харесвам този разказ. Той е кратичък и е тук поради особена причина. Малко пъти в живота си съм писал нещо, преди да е трябвало да го правя; което означава, че то си стоеше във фурната, а аз го извадих и сервирах преди да се е сготвило напълно. Поиграх си с известно количество идеи, включително изкуствена интелигентност, травма от детството и контрол над съзнанието, и се надявах да сътворя строен и прилично изработен разказ, с определена дължина. По това време живеех в Балтимор, и през същата година Фред Пол трябваше да бъде почетен гост но Балтикон, местен клуб за фантастика. Бях поканен да го интервюирам като част от програмата. Направих го, а след това той благосклонно отведе мен, Джуди и още един приятел на вечеря в Милър’с, един от любимите ми местни ресторанти.Докато вечеряхме, той ми поиска разказ за колекцията, която събирал. Аз откликнах с охота, но мозъкът ми бе пълен с хрумванията, отпреди това. Съответно, реших да ги употребя, и написах тази история. Както казах, не бях напълно удовлетворен от прекалено схематичното представяне на някои от тези идеи в нея. Но се получи нещо любопитно. Истинската история започна да изкристализира, докато пишех тази — история, както си я представих, прекалено дълга, за да успея да се вместя в крайния срок на Фред. Истинската история трябваше да бъде У дома си е палача, една от най добрите ми новели. И тя е, все пак, една вариация: Упражнение за раздвижване, разказ, чието написване послужи за направата на нещо по-добро. Ако не бяха Балтикон и Шатобрианът, и Милър’с, следващата история, никога нямаше да съществува и и не знам какво щеше да стане с … Палача.

Читать дальше →