Невромантик

Начало книги

Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата.

— Не че ги употребявам — чу Кейс нечий глас, докато си проправяше с лакти път сред тълпата, насъбрала се около вратата на Чат. — Като че ли тялото ми само си е развило остър дефицит на дрога.

И гласът, и шегата бяха типични за Спрол. Чатсубо беше бар за професионални емигранти; човек можеше да пие тук цяла седмица без да чуе и две думи на японски.

Бара беше обслужван от Рац. Изкуствената му ръка пълнеше с резки и равномерни движения един поднос с наливна бира „Кирин“. Той видя Кейс и се усмихна; зъбите му бяха мозайка от източноевропейска стомана и кафява развала. Кейс си намери място на бара между една от проститутките на Лони Зоун с неестествен цвят на косата и висок африканец с колосана морска униформа и скули, прецизно набраздени с белезите на племето му.

— Уейдж беше тук по-рано с две горили — каза Рац и бутна през бара към него една бира със здравата си ръка. — Случайно да има нещо да урежда с теб, Кейс?

Читать дальше →