Последната от дивите

Начало книги

Преди доста време написах един разказ, публикуван от Фред Пол в „Галакси“ под името „Дяволска кола“. (Моето оригинално заглавие беше „Утрото на аления суингър“ C’est la guerre1 ). Изминаха петнадесет години и аз прочетох книгата на Рос Сантий Земя на Апахите. В нея имаше глава, описваща минаването на табун диви мустанги. Докато я четях, продължавах да си мисля за „Дяволската кола/Суингъра“. След това разбрах защо и всичко си дойде на мястото; Знаех, че по-ранният ми разказ има нужда от продължение — измислено, разбира се, след петнадесет години. Нарекох го „Последната от дивите“ и така сториха и Омни.

Въртейки се през съня на времето и праха, те пристигнаха под студеното като езеро, синьото като езеро, дълбокото като езеро небе, а слънцето блестеше като строшен запален отломък над западните планини, вятърът — камшик от танцуващи пясъчни дяволи, хладен тюркоазен западен вятър, завладяващ, мамещ, съблазняващ, галещ вятър. Караха с изтъркани гуми, полюшваха се на счупени амортисьори, смачкани купета, избелели бои, изпочупени прозорци, черни, сиви и бели ауспуси, бълващи дим след тях на север, откъдето бяха дошли този ден. Внушителна колона от автомобили, хвърлящи струи от огън над и пред себе си. И те пристигнаха, развалини в нестроен ред, изживели целия цикъл от младостта до старостта, от светкавица до тлеещ дим, игнорирани от изчезналите си стопани…

Читать дальше →