Рецитал

Начало книги

Струва ми се, че, за да поддържа у себе си положителната нагласа спрямо разказните форми, всеки трябва от време на време да пофлиртува с акта на разказване. Вижте докъде докара това Джойс, Пирандело, Кафка и „всичките онези момчета“. Моята амбиция в тази насока, обаче, е значително по-скромна. Ето защо, това е един много къс разказ.

Жената пее. Използва микрофон, нещо, което не и бе необходимо когато беше по-млада. Гласът й все още е много добър, но няма нищо общо с това, което изтръгваше овациите в Метрополитен. Облечена е в синя рокля с дълги ръкави, прикриващи някои старчески деформации по горните части на ръцете. Пред нея има малка масичка с кана вода и чаша. След като привършва изпълнението си следват бурни аплодисменти. Тя се усмихва и изрича два пъти „Благодаря ви“, покашля се, опипва скришом с ръце, намира каната и чашата и внимателно си налива.

Нека я наречем Мери. Все още не я познавам достатъчно и това име просто е първото, коми хрумва. Аз съм Роджър З. и правя всичко това на прима виста, вместо по стандартния постепенен и подреден начин. Това става така, защото искам да наблюдавам действието и да откривам нещата едновременно с възникването им.

Читать дальше →