Моя диодна лейди

Начало книги

Стивън Крейг изрови тази история, за която бях забравил, че съм я писал. Бе публикувана в списание за фантастика на име Гранфалуун. Стив искаше да го препечата в полупрофесионалното си списание Итърнити. Пожелах първо да видя копието, понеже вече нямах такова при себе си. Одобрих сделката след като бях прочел ксерокса, но уви! Итърнити затъна (след като също така ми бе помогнало да възкреся един мой герой, на име Дилвиш) и историята не бе препечатана. Защо ли не я пусна тук? запитах се. Колко често се случва на човек да се възползва от възможността на запознае света с един забравен свой потомък?

Максин беше казала, — На следващото кръстовище свий вляво. — и така направих.

— Паркирай колата. Излез и тръгни. Пресечи улицата на пешеходната пътека.

Тръшнах вратата след себе си и тръгнах по улицата, мъж в тъмносин костюм, понесъл сиво куфарче, със слушалка в лявото ухо. Можеше да съм Фулър Бръш, например.

Читать дальше →