В търсене на край

Начало книги

Струваше ми се, че и последният трамвай в моята посока е отминал, но стоях и чаках. Гушех се зиморничаво във вдигнатата яка на балтона и гледах върховете на обувките си.

— Защо си тъжен? — гласът бе по детски чист и очакващ отговор. Но не беше дете. Имаше около деветнадесет. Правите й черни коси се вееха игриво на вятъра. Като че ли не чувстваше студа. Защо си тъжен? Повдигнах рамене.

— Слушай, хайде да идем при една моя приятелка. Живее наблизо, в едно таванче. Там е топло. — Тя бръкна в джоба ми и ме хвана за ръката — Има руси коси. Ще ти хареса.

Пред кооперацията ме погледна, като че ли ме виждаше за последен път. После вдигна поглед нагоре.

— Ей там, където свети! Горе има само една стая.

Погледнах нагоре. Наистина светеше. Когато се наведох, чернокосата вече беше изчезнала.

До таванския етаж се стигаше по една разкривена дървена стълба, скърцаща под подметките. Вратата беше леко открехната и през процепа струеше жълтеникава светлина. Почуках. Отвътре се чуха стъпки,шумолене на дрехи и вратата се отвори. Беше по нощница. Не обичам русите жени.

Читать дальше →