Моя малка Марта

Начало книги

Къде си, малка бездомнице? Забрави ли прага на моя дом? Няма никога да чуя дращене по вратата и самотното ти мяукане? Няма ли пак да се отъркаш в краката ми и да мъркаш, докато те галя?

Още помня онзи ден, когато се спънах в малкото ти пухкаво кълбо. Повдигнах те — трепереше. Взех те в скута си, за да те стопля. Опита се да изскочиш, но не те пуснах. После дълго драска и хапа премръзналите ми ръце. Кръвта се бършеше в бялата ти козина. После, като те вдигнах над главата си, ми заприлича на мартеница. Ще ми носи здраве и късмет, си рекох. След това, колкото и да те къпех и чистех, никога не се изми онова червено петънце на челото ти.

Върни се, Марта, моля те! Вече се заглеждам във всяка случайна котка, която пресича улицата. Три месеца станаха, откакто те няма. Страх ме е за тебе. Веднъж видях на ъгъла една прегазена бяла котка. Сърцето ми се обърна. Не беше ти, знам. Нямаше го петното на челото. Ти трябва да се върнеш. Длъжна си, чуваш ли?!

Читать дальше →