Разминаване

Начало книги

Нямаше нищо по-далечно от онова небе. Поне така си мислехме тогава. Бяхме млади и не познавaхме условностите на живота. За нас те бяха също така далечни, както небето, което съзерцавахме вечер от нашата пейка.

Едва по-късно разбрахме колко е бил безгрижен студeнтският живот. Сега си спомняме за онези влюбени вечери като за нещо отдавна отминало. Мислим си, че вече не сме същите. Онези бяха други хора, нямаха нищо общо с нас двамата — родители на две деца, въртящи къща и броящи последните смачкани левчета от инженерните си заплати. Тогава ги нямаше проблемите в службата, тревогите с децата.

Хубаво беше. Ако поискахме, можехме вместо на лекции, да отидем до кафенето, да играем по цели нощи бридж, да отпрашим към Витоша или Панчарево. Или пък да хванем „стоп“ за морето…

Крояхме планове за бъдещия ни живот. Знаехме, че ще дойдат децата, а с тях и грижите, че от работа не може да се избяга, а пък парите никога не стигат. Но до всичко това имаше още много време. Не знаехме и къде ще живеем. Само предполагахме как ще бъде в нейния град, в моя… Дали ще имаме сили, ако останем в столицата.

Читать дальше →