Маргарита

Начало книги

Валеше. Като че ли облаците се движеха заедно с влака, с него спираха по гарите и пак продължаваха, за да се излеят накрая в морето. Вадички дъжд пълзяха по стъклото, отдръпваха се при внезапните повеи на вятъра и отново тръгваха надолу. Наближаваше полунощ и вагонът се беше опразнил. Андрей откъсна поглед от прозореца и въздъхна уморено. Закъде се беше разбързал. Конференцията щеше да започне чак следобяд. Можеше да хване и сутрешния влак. Той затвори очи и се опита да задреме.

Влакът спря на малка гара. Андрей се наведе към прозореца, но като не можа да разчете името й през мокрото стъкло, се намести по — удобно. Вратата се отвори колебливо и в купето влезе момиче с мокри кестеняви коси. То поздрави с кимване и мръдване на устни и се настани срещу него. Влажната блузка очертаваше малки твърди гърди с остри зърна. През тънката пола изяшно прозираше бедрото на преметнатия крак. Андрей наблюдаваше скришом и със задоволство фигурата й. Интелигентно момиче, няма багаж. Нищо чудно да се срещнат на конференцията. Или пък е студентка, ако се съди по възрастта й. Трябваше да завърже разговор. В купето нямаше други хора. Погледна скръстените й пръсти — беше без халка.

Читать дальше →