Тест за интелигентност

Начало книги

Движех се бавно, с тътрещи се крачки към спирката. Празният трамвай ме изчака известно време, но накрая не издържа, хлопна вратите си и заскърца по нанагорнището. Мислех си, че съм се отървал, но точно когато стигнах до спирката, от завоя изскочи друг трамвай и ме лапна. Чакал ме е негодникът. Беше натъпкал търбуха си до такава степен, че го очаквах във всеки момент да се пръсне. Но беше доволен от себе си, ако се съди по искрите, които изпускаше над кабината си. Впрочем преяждането, както е известно, е вредно за храносмилането, та дори то да е на един трамвай. Исках да го кажа на ватмана. Казах му го. Той пък ме попита защо не си гледам работата. Обясних му, че работата не се гледа, а се върши, и му обърнах гръб. Очаквах да се обиди, но той само ми се изсмя. Все пак, ако не ватманът, то поне трамваят си взе бележка от думите ми, защото по едно време спря и изплю стотина полусдъвкани души, между които и аз.

Читать дальше →