Уморени вълни

Начало книги

Едно почти рекламно слънце блести над главите ни, залива ни с шоколадова млечност, свива зениците и кара реалността да изглежда абсурдна. Наоколо се движат, лежат или се търкалят голи тела. Носят срамлива белота от потници, фланелки и сутиени. Погледът ми, прикрит от безизразната чернилка на очилата, просто се впива в тези места като жадна пиявица. Дори не мога да запомня телата, но се опитвам да ги класифицирам. От толкова много голота почти се срамувам да погледна лицата.

Плажът е нещо като голям маскин бал. Голи тела, пясък и скрити зад черни очила очи, за да не се познаваме. Лежа и наблюдавам, а слънцето е толкова жестоко, че убива всяко желание още преди да го осъзная. Когато ми втръсне да гледам, просто изсипвам пясъка от криминалето и започвам да търся страницата, до която съм стигнал. Прочитам без интерес няколко реда и се заслушвам в музиката, която изтича от някой транзистор.

Отново оглеждам пейзажа. Този път откривам други неща. Отдясно два почти еднакви бюста се смеят и играят сантасе. Смеят се на лепката, която сипе оригиналности изпод уникалните си очила с бели контрастни рамки. Веднага класифицирам бюстовете. Те са средни по големина, стегнати, с остри и тъмни зърна. Когато се смеят, леко се поклащат, от което човек може да се заблуди, че са по-големи.

Читать дальше →