Стареца

Начало книги

— Животът е най-интересната и най-четената книга — казваше понякога Стареца. — Ама вие да не мислите, че някой ми плаща, за да ви говоря. Тези неща може да ви ги каже всеки.

После ставаше, отърсваше палтото си от падналата от лулата пепел и тръгваше. А ние седяхме и го гледахме със зяпнали уста, докато се стопяваше в мрака. Не ни беше ясно как така всеки може да ни говори такива интересни неща.

Стареца беше най-обикновен човек, дори не беше и стар. Бяхме го кръстили така заради лулата, големите прошарени мустаци и мъдростите, които сипеше на всяка крачка. За нас, хлапетата от квартала, той си беше нещо като бог, от чиито уста можехме да чуем какви ли не истории. После дълго спорехме и си го представяхме като смелия моряк от нефтовоза, който спасил цял един кораб. Или пък в тайгата, гонен от гладни зверове. Искахме и ние да сме такива. Не ни учудваше как така може да е бил на толкова много места за краткия си човешки живот. По скоро бихме повярвали, че е безсмъртен, отколкото да се усъмним в думите му.

Читать дальше →