Истинското име на един човек

Начало книги

Това не е точно разказ. Или поне не е точно този разказ, който бих искал да напиша. Това е разказът, който написах…

Това не е разказ. Това е самата истина. Или поне истината, която се получи, а не тази, която бих искал да бъде. И все пак това е донякъде моята истина, макар да не ми харесва такава. Дай боже, да е и вашата истина, независимо дали ви харесва. В тази истина аз съм само страничен наблюдател, макар да ми се искаше да бъда и нещо повече — ако не главен герой, то поне второстепенен.

Главният герой се казва… Впрочем никой май вече не си спомня как се казва главният ми герой. Всички обаче му викаха Джимито. Като какъв да ви опиша Джимито? Както и да го направя, все ще има нещо субективно в това, дето уж е истина. За едни Джими беше просто кварталният пияница, който се разхождаше с любимата си плоска бутилка във вътрешния джоб на протърканото яке. За други беше пазителят на стоматологията и хлебарницата в центъра на града, около които се навърташе най-често. За трети беше вечният критикар, за когото нямаше тема — табу. А за мен беше предрешен светец, пратен от небето, за да ни създава чувство за вина, когато постъпваме несправедливо към себеподобните си.

Читать дальше →