Щурец под прозореца

Начало книги

Живееше на квартира в един от крайните квартали на столицата. Косата му беше русо-пепелява, а лицето — обсипано с лунички. Нямаше приятели. Опитваше се да дружи с колегите си от института, но не се получаваше нищо. Съзнаваше, че това се дължи на мълчаливостта и затворения му характер, но не искаше да се промени. Такъв си беше. И колегите му го отбягваха, като виждаха, че не могат да завържат разговор с него. Впрочем Яник беше свикнал, а и предпочиташе да живее сам.

Но не беше само това. Той смяташе, че има нещо в очите си. Веднъж, още когато кандидатстваше в института, една бъдеща негова колежка му беше казала, че има змийски поглед. Яник после дълго се гледа в огледалото, докато наистина откри една втренченост, която едва ли беше змийска, но сигурно не беше много приятна за околните. Оттогава почти винаги когато беше в компания, слагаше тъмни очила. Всички така свикнаха с тях и с обяснението, че има болни очи, та не можеха да си го представят иначе.

Читать дальше →