Законът за трите отрицания

Начало книги

Покрай нея минаваха крака и незнайно защо не се спираха. Първо през разкашканата октомврийска кал припряно прецапаха изящни лачени обувчици със скосени токчета и дълго тясно „палячовско“ носле, понесли своята собственичка към уютните домашни грижи. После важно и безшумно премилаха четири мъхнати лапи, с чувство на високомерно достойнство повлекли подире си чифт вехти кални ботуши, които в далечното минало са се наричали демисезонни. Още една четворка лапи, този път малки, черно-бели, се мярна с нервно мяукане в противоположната посока, явно спасявайки се от големите мъхнати. Имаше и други крака, с боти и обувки, с маратонки и ботушки. С панталони, с дънки, с чорапогащници. Едни минаваха далече, други — съвсем наблизо. Но никой не се спря. Кой знае защо, никой не искаше между единайсет и дванайсет през нощта да се спира под ръмящия леден дъжд и да се втренчва в калта на двора между металните клетки на гаражите. Всички бързаха за вкъщи, при топлината, храната и останките от телевизионните радости. Пък и тези „всички“ бяха малко, основната част от обитателите на жилищния комплекс в центъра на Москва вече отдавна се бяха прибрали.

Читать дальше →