Ангелите не оцеляват на леда

Начало книги

Тя не можеше да се сдържи и да не поглежда отражението си във витрините. Бялата блузка на едри точки й стоеше като чувал и явно й беше възкъса, със същите достойнства се отличаваше и полата, с два номера по-голяма от нужното, а карираният й десен недвусмислено говореше, направо крещеше за изтънчения естетически вкус на облечената в тези дрехи дама, която бе надхвърлила средната възраст. Немитата й коса приличаше на кълчища и бе украсена с чудесна филцова баретка с неясен цвят. Човек можеше да прави най-различни предположения, като се започне от катастрофално финансово положение на жената и се завърши с тотална неадекватност и душевно заболяване, но сред всичките тези версии не би се намерила нито една, която да се доближава до истината. Именно това бе търсеният ефект.

Настя Каменская се усмихна на собственото си отражение и още веднъж се увери, че изглежда великолепно!

Най-сетне, три години след като се пенсионира, тя се почувства напълно щастлива, защото получи възможност да прави това, което толкова бе харесвала цял живот, но за което, незнайно защо, все не намираше време заради работата си. По-точно намираше, разбира се, но толкова рядко… Преди много години нейният втори баща, детектив с дълъг стаж, й бе казал, че външност като нейната се среща много рядко и просто е грехота тя да не се възползва от това. Неща, които за нея като момиче можеха да се приемат като огромни недостатъци, се превръщаха в невероятни плюсове при всякакви превъплъщения. Да, Настя Каменская винаги е била невзрачна и бледа, но благодарение на абсолютно правилните черти на лицето и стройната си фигура не биеше на очи.

Читать дальше →