Не пречете на палача

Начало книги

— Ти знаеш повече от мен по този въпрос и аз не разбирам защо се обръщаш към мен за помощ.

Високият, солиден мъж в генералска униформа стана от бюрото си и бавно започна да се разхожда из своя огромен кабинет.

Събеседникът му седеше в креслото, преметнал крак върху крак, но нехайната поза и свободно отпуснатите му върху подлакътниците ръце бяха само израз на илюзорно спокойствие и самоувереност. Антон Андреевич Минаев беше отвътре като натегната струна, макар в момента да разговаряше не с противник и не със собствения си началник, а със стар добър приятел още от студентските си години. Наистина, бе дошъл да моли за услуга, за помощ, но нали пък бяха приятели. И по ранг бяха равни — не само по звания, а и по длъжност, макар и да бяха от различни ведомства.

— Какво общо имат тук знанията ми, Саша. В дадения случай информираността само пречи — отвърна Минаев. — Става дума за това, че момъкът няма да стигне до Москва, защото ще му видят сметката още на първия километър от перона на гарата. Сега аз нямам в свое подчинение оперативна група, а да искам съдействие от шефовете на други подразделения, означава да проваля цялата работа. Моля те да направиш само две неща: поискай от администрацията на затвора да ти даде оперативна информация за него и помогни да го докараме до Москва. Обстоятелствата отпреди две години ме карат да мисля, че прекалено много хора ще проявят интерес към този мъж, а аз искам да се срещна пръв с него. Това е всичко. След това нека сам си избира къде да живее и работи, ако въобще живее и работи, а не хвърли топа и не започне да се въргаля в моргата.

Читать дальше →