Сибирски тайни

Начало книги

Чантата, пълна с книги от библиотеката, беше невероятно тежка, но Нина Ляшенко я мъкнеше с радост: мъжът й се бе възстановил от инсулта, утре заминаваше на санаториум за рехабилитация и я бе помолил да му донесе повечко книги. А това означаваше, че отново беше изпитал желание за живот. Всичко вкъщи бе препрочетено многократно. Със свободната си ръка Нина набра кода, отвори входната врата и мислено смъмри хората, които за пореден път бяха счупили или задигнали крушката. Опипом вкара ключето в ключалката на пощенската кутия и едва улови изсипващите се местни вестници, рекламни брошури, пликове с писма. Пъхна целия сноп хартия под мишница и се зарадва, че няма да се качва много нависоко — само до втория етаж. Навремето, когато с мъжа й получиха това ведомствено жилище, тя се ядосваше: шумно, тротоарът тесен, колите кажи-речи минават под главите на обитателите, а те бяха свикнали да спят на отворени прозорци. Сега се радваше: мъжът й все още ходеше трудно, но беше напълно по силите му да слезе от втория етаж, а и да се качи после, докато от по-горните май не би могъл. Защото блокът беше без асансьор. А и с възрастта чантите все повече натежаваха. Втори етаж, не е кой знае какво…

Читать дальше →