Смъртта като изкуство

Начало книги

Подполковник Сергей Кузмич Зарубин имаше две слабости. Дори не бяха слабости, ами просто обстоятелства. Първото: извънредно ниският за подполковник от милицията ръст, който обаче не пораждаше у Сергей Кузмич никакви комплекси, дори напротив — беше повод за най-разнообразни шегички над самия себе си. И второто: не обичаше артистите. Не ставаше дума за омраза, а за страх и дистанциране. Работата беше там, че бащата на Сергей Кузмич, незабравимият Кузма Сергеевич Зарубин, много обичаше да играе в самодеен театър, при това пердашеше синчето си за щяло и нещяло, периодично се напиваше като свиня, а майката на Сергей казваше, като бършеше сълзите ту на момчето, ту своите:

— Татко ти е творчески човек, трябва да се отнасяме с разбиране.

Какво ли трябваше да е разбирането, с което да приема каиша и бутилката, Серьожа не проумяваше, но от детинство у него залегна твърдото убеждение, че творците, и особено артистите, са хора, които той никога няма да разбере.

Читать дальше →