Стечение на обстоятелствата

Начало книги

Убийците бяха трима: Възложител, Организатор и Изпълнител.

Най-добре от всички тях през тази нощ се чувстваше Възложителя. Той беше взел решението, бе дал необходимите указания и сега чакаше да му докладват резултатите. Разбира се, самото решение бе взел трудно, след дълги размисли и разчети, след многобройни опити да реши проблема с други, по-меки средства — пари, увещания, заплахи. Възложителя съвсем не искаше да става убиец, но още по-малко искаше да рискува своя статус. До днешното си служебно положение се бе издигнал от стабилното комсомолско партийно минало и на своите четиридесет и две години беше вече професионален началник. Това означаваше, че за него най-важното бе да роди идея, която да го издигне пред висшестоящото ръководство, правилно да подбере човек, който може да организира въплъщаването на тази идея в живота, и когото, между другото, да държат отговорен за неизпълнение на указанията. Възложителя, както и всички началници от този род, никога нищо не правеше сам. След като дадеше указания, той облекчено въздъхваше и не се тревожеше с мисли за евентуален неуспех, тъй като беше твърдо уверен, че щом се е разпоредил, всичко ще бъде изпълнено. В основата на изпълнителността стои страхът. А той умееше да накара изпълнителите да се страхуват. И този път, вземайки решение, прехвърли всички грижи на Организатора и заспа спокойно за пръв път от половин година насам.

Читать дальше →