Чужда маска

Начало книги

Настя Каменская беше потънала до уши в работа и недоволно се намръщи, когато телефонът иззвъня.

— Ася, телевизорът ти включен ли е? — дочу в слушалката гласа на съпруга си.

Алексей през тази седмица живееше при родителите си в Жуковское. В института, в който работеше, беше започнал отчетният период й той по цели дни прекарваше в лабораторията си, а от дома на родителите му до института пътят не беше повече от десет минути умерено ходене.

— Не, работя — отвърна Настя. — Какво има по телевизията?

— По РТР върви много забавно предаване как при вас, в милицията, се нарушават правата на гражданите. Погледай го, ще изпиташ удоволствие.

— Какво ти удоволствие — въздъхна тя. — Сигурно пак ни подритват отзад с кални ботуши.

— Подритват ви — през смях се съгласи Алексей, — но вашите се съпротивляват с всички сили. Включи апарата, няма да съжаляваш. Там твоят приятел Заточни се сражава с тях.

Настя се втурна към телевизора. Да, действително на екрана се появи познатото изпито лице на Иван Алексеевич Заточни — един от шефовете на Управлението за борба с организираната престъпност. Настя за пръв път виждаше генерала в униформа и не можеше да не признае, че в отлично стоящия на възсухото му, жилаво тяло кител Заточни изглеждаше доста, по-ефектно, отколкото в яке или анцуг — неговите постоянни одеяния по време на срещите им.

Читать дальше →