Светлият лик на смъртта

Начало книги

— Ако желаете да оставите съобщение, направете го след звуковия сигнал. Ако желаете да изпратите факс, започнете изпращането…

Люба тресна слушалката и дълбоко въздъхна, като се опитваше да възпре бликащите сълзи. Вече няколко месеца чуваше този студен, равнодушен глас, който й предлагаше да остави съобщението си на телефонния секретар.

— Какво става? — съчувствено я попита симпатичният капитан, който преди половин час бе съжалил Люба и я бе пуснал в помещението на милиционерския участък при летище Шереметиево-2, за да се обади по телефона. — Пак ли никой не вдигна?

— Пак — кимна тя и се извърна, та той да не види как полага всички усилия да не се разплаче.

— Обадете се на някой друг — посъветва я милиционерът. — Няма ли кой друг да ви посрещне?

Нямаше. Тя искаше да я посрещне именно Стрелников. Но него го нямаше. През всичките мъчителни дълги месеци, прекарани в Турция, Люба се бе опитвала да се свърже с него, купуваше със спестени грошове карти за телефон и звънеше в Москва, но вместо гласа на живия Стрелников, чуваше само телефонния секретар, който изгълтваше скъпоценните секунди, платени с картата. Преди три дни, вече отчаяна, тя все пак му остави съобщение с датата и номера на полета си и с молба да я посрещне на летището. Каза колко се е затъжила и как очаква да се видят. Продължи да говори и други някакви нежни думи, докато автоматът не запищя със сигнала за свършилото платено време. Искаше й се Стрелников да дойде да я вземе от Шереметиево с радост, без да се притеснява, че тя ще му прави сцени и ще го засипва с упреци. Но той не дойде. И не отговаряше на телефона.

Читать дальше →