Конан наемника

Начало книги

Ужасната буря вилнееше вече три дни и три нощи. Морето се бе превърнало в разбунтувала се армия от огромни бучащи планини, сражаващи се една срещу друга както великаните и боговете в древността. Не случайно наричаха Вилайет Море на бурите, Майка на вълните и с други имена, изразяващи страхопочитанието на хората от начина, по който обикновено спокойното вътрешно море съвсем неочаквано се превръщаше в жесток първичен хаос, гробница на моряци.

Мъжът, когото вълните безмилостно подмятаха завързан за остатъка от мачтата и парченце от палубата, не мислеше за тези неща. От средата на втория ден на бурята, когато корабът беше разбит от непрестанното блъскане на морето, той се носеше по вълните. Сега вече беше почти в безсъзнание от подмятането на вълните и вцепеняващия студ на водата и успяваше да поддържа в ума си една-единствена мисъл: че бурята го отнася на север, а там Вилайет се стеснява. Скоро щеше да бъде изхвърлен на брега и това бе единствената възможност за спасение. При наближаването на брега трябваше да се освободи от мачтата, иначе имаше опасност да бъде смазан от тежката греда, когато тя бъде запратена на брега или върху скалите. В кожената ножница на пояса му беше втъкната дълга крива котианска кама и мъжът често опипваше дръжката й, за да е сигурен, че ще може да я хване, щом настъпи решителният момент. Единствено това ангажираше съзнанието му, докато бурята виеше като хиляди агонизиращи демони, а морето се гърчеше под безмилостните удари на вятъра.

Читать дальше →