Конан Разбойника

Начало книги

Синьото небе гореше като факла. Под него се простираше пустинята на източен Шем — обширна, необитаема земя, осеяна с голи планини и пясъчна пустош, пясък сякаш от праха на костите на великани. Пясъците бяха нажежени до бяло от горещината като дъно на пещ. А по тях като буболечка, пълзяща по тухлите на запалена камина, пъплеше самотен ездач.

Бялата кобила се движеше в тръс, оклюмала от жегата, с пяна на уста. Конникът седеше като истукан, целият загърнат в дълга вълнена дреха, която пречеше на пустинното слънце да пресуши и последната капка вода от тялото на пътника и да изпече мозъка в черепа му като парче месо във фурна. Гънките и издутините по прашния плат показваха, че ездачът е едър мъж, макар да се беше увил така, че се виждаха единствено сините му очи, които просветваха през процепа на наметката и изучаваха пустошта с наблюдателността на ловец. Тон се обърна назад и огледа изминатия път предпазливо, като беглец.

Читать дальше →