Конан Великолепния

Начало книги

Над канарѝте в дебрите на Кезанкианските планини, които се простираха на югозапад по границата между Замора и Бритуния, висеше мъртвешки неподвижен леден въздух. Безоблачното лазурно небе пустееше. Не се чуваше птича песен. Дори неизменните лешояди не се рееха в безветрената въздушна шир.

В това зловещо безмълвие по образуващите естествен амфитеатър стръмни кафяви склонове се бяха струпали близо хиляда жестоки кезанкиански планинци с чалми на главите. Те чакаха в зловеща тишина. Нямаше звън на оръжие; ятаганите бяха прибрани в ножниците. Обутите им в ботуши крака не помръдваха въпреки ясно изписаното нетърпение върху мършавите брадати лица. Стояха като мумии. Почти не дишаха. Нетрепкащите им черни очи бяха приковани към кръгла, широка двеста стъпки площадка, покрита с гранитни блокове. Ограждаше я висока половин човешки бой и два пъти по-широка стена. Върху нея като зъби на изсушен от слънцето череп стърчаха дебели и грубо издялани каменни колони. В центъра на кръга за високи, черни железни пръти бяха завързани трима бледолики бритунианци с вдигнати над главите ръце. Кожените ремъци жестоко се впиваха в китките им. Но Не към тях беше насочено вниманието на планинците. Множеството беше вперило погледи в облечения с червено расо висок мъж с раздвоена като чатал брада, стъпил върху масивните каменни блокове, които образуваха тунел, минаващ през ниската стена и водещ навътре в недрата на планината зад него.

Читать дальше →