Конан Непобедимия

Начало книги

Леденият вятър, блъскащ се в кафявите бездни на Кезанкианските планини, ставаше още по-мразовит край мрачната каменна крепост, иззидана над гранитния хълбок на безименно възвишение в сърцето на пустошта. Свирепите планинци, които не се плашеха от нищо, се отклоняваха десетки мили от пътя си, за да заобиколят този тъмен бастион, и правеха знака на Рога, за да отпъдят злото, когато чуеха някой да споменава за крепостта.

Магьосникът Аманар заслиза по тъмния коридор, издълбан в каменната твърд на планината. По петите му го следваха същества, които нямаха нищо общо с човешкия род. Магът беше строен, с особена мрачна красота. Черната му брада бе късо подрязана; приличен на змийче бял кичур се плъзгаше в късата му коса. Червените пламъчета, които танцуваха в очите му, сковаваха погледа и волята на всеки, дръзнал поради глупост да се вгледа продължително в тях. Оръженосците му на пръв поглед изглеждаха като обикновени хора, ала лицата им бяха някак издължени, очите им бляскаха с червен пламък изпод украсените с гребени шлемове, а кожите им имаха люспи като на влечуго. Пръстите на прекалено дългите им ръце, които държаха копията, изобщо не приличаха на човешки, а завършваха с нокти на хищна птица. Извити саби висяха на бедрата на всички. Само онзи, който вървеше точно зад Аманар — Сита, пазач от съществата С’тара, личният Сориански телохранител на Аманар, носеше двуостра брадва. Пристигнаха до висока врата, вградена в камъка. И върху вратата, и върху самия камък бяха гравирани змии, преплетени в безкрайни арабески.

Читать дальше →