Конан отмъстителя

Начало книги

Стаята беше мрачна. Пламъчетата на дългите восъчни свещи, поставени в железни скоби на каменните стени, едва-едва разсейваха мрака. Беше трудно да се различи фигурата в дълга роба и с качулка, застанала до грубата маса насред стаята. Беше още по-трудно да се видят очертанията на друга фигура, свита в мрака, очевидно погълната от безмълвен разговор с първата.

През стаята премина вихър като плясък на гигантски криле. Пламъчетата на свещите се залюляха лудо и фигурата до масата изведнъж остана сама.

Непристъпните стени на кралския дворец в Тарантия се очертаваха като назъбен силует срещу мрачното небе. Стражите крачеха гордо по бойниците с алебарда на рамо и меч на бедрото, но бдителността им бе отслабнала. Очите им често се стрелкаха към входа на двореца. По пуснатия подвижен мост, под високите прозорчета влизаха пъстро облечени рицари и благородници със своите дами.

Остър поглед би могъл да различи Просперо, генерал на краля и негова дясна ръка, облечен в червено кадифе със златни пойтиански леопарди, извезани върху туниката му. Крачеше гордо, дългите му крака бяха обути в ботуши от най-фина кордавска кожа. След него вървяха Палантидес, командирът на Черните дракони, в лека ризница, която по-късно щеше да свали; Тросеро, наследственият граф на Пойтаин, тънкият му кръст и изправената стойка контрастират със среброто в косата му; графовете на Манара и Коутен, бароните на Лор и Имирус и още мнозина. Всички влязоха заедно с красивите си дами в разкошна коприна и сатен, докато слугите им откарваха позлатените колесници, с които бяха пристигнали те.

Читать дальше →