Игра на тронове

Начало книги

— Трябва да се връщаме — настоя Гаред. В гората вече притъмняваше. — Диваците са мъртви.

— Мъртвите ли те плашат? — подхвърли с тънка усмивка сир Веймар Ройс.

Гаред не се хвана на въдицата. Беше стар, вече над петдесетте. Лордчетата с жълто около устата идват и си отиват. Тях с лопата да ги ринеш.

— Мъртвите са си мъртви. С мъртвите работа нямаме.

— А дали са мъртви? — настоя Ройс. — Имаме ли доказателство?

— Уил ги видя — отвърна Гаред. — Щом той казва, че са мъртви, за мен е достатъчно.

Уил си знаеше, че рано или късно ще го въвлекат в спора. Предпочиташе да е по-късно.

— Майка ми казваше, че мъртвите не пеят.

— Моята дойка също, Уил — отвърна Ройс. — Не вярвай на това, което си чул до женска гърда. Човек може да научи нещо дори от мъртвите. — Гласът му отекна в здрача на леса.

— Чака ни дълъг път — отбеляза Гаред. — Осем, може би девет дни. А вече се мръква.

Сир Веймар Ройс равнодушно погледна небето.

Читать дальше →