Черният отряд

Начало книги

Знахаря говореше пред събралите се членове на Черния отряд:

— В древността армията ни е била съставена само от чернокожи войници. Оттам идва и името ни. Бавният път на север довел до намаляването на числеността и до промяна в цвета на кожата. Днес Едноокия е единственият черен. Ние сме последното от Дванайсетте истински братства. Надживели сме с повече от век другите, но се боя, че светлината скоро ще помръкне и за нас. Страхувам се, че тази задача може да бъде последната. Историята обръща нова страница. И когато я отгърне, най-великият военен отряд ще изчезне от лицето на земята и ще бъде забравен… Но Знахаря грешеше…

Имаше предостатъчно чудеса и предзнаменования, твърди Едноокия. Трябва да обвиняваме самите себе си, че ги изтълкувахме погрешно, физическият недъг на нашия магьосник по никакъв начин не накърнява изумителната му памет за минали събития.

Гръм от ясно небе порази Хълма на некропола. Върху бронзовата плоча, пломбираща гробницата на форвалака, се стовари светкавица и заличи наполовина ограничителната магия. Посипа се дъжд от отломки. Статуи прокървиха. Свещеници от различни храмове разказваха за открити жертви на ритуални убийства с извадени сърца и черни дробове. Една от тях дори била още жива и успяла да избяга с разпрани вътрешности. Така и не я намерили… В Разклонените казарми, където бяха разквартирувани Градските кохорти, статуята на Тюкс се обърнала. Девет поредни нощи десет черни лешояда кръжаха над Бастиона. След това единият прогони орела от гнездото му на върха на Хартиената кула.

Читать дальше →