Конан — защитника на трона

Начало книги

Слънчевата светлина нахлуваше през прозорците, увенчани с мраморни арки, и осветяваше стая с гоблени по стените. Слугите — с отрязани езици, за да не могат да разправят кого виждат в къщата на господаря — се бяха оттеглили, оставяйки петима души мълчаливо да посръбват вино.

Кантаро Албанус, техният домакин, изучаваше гостите и лениво въртеше в ръце тежкия златен ланец, който висеше над алената му туника. Единствената жена в тази група се преструваше, че е погълната от сложната везба на гоблените; мъжете бяха съсредоточили вниманието си върху чашите с вино.

Не особено рано сутрин, разсъждаваше Албанус, ето най-подходящото време за подобни срещи, въпреки че тъкмо непривичният час изопваше до скъсване нервите на гостите му. По традиция такива сбирки се правеха в тъмна доба, отчаяни мъже се струпваха в тайнствени стаи, старателно запечатани, за да не проникне дори един-единствен лунен лъч. Все пак, кой би повярвал, кон даже би заподозрял, че цветът на Немедия се е събрал посред бял ден, в самото сърце на столицата, за да крои заговор срещу краля?

Читать дальше →