Конан Разрушителя

Начало книги

Огненочервеното слънце изгаряше Заморанското поле и обливаше в жар колоната, която си пробиваше път през неговите скалисти равнини и вълнообразни хълмове. Ездачите носеха рицарски доспехи с абаносовочерни нагръдници и шлемове с предличници. Черни бяха ризниците, покриващи раменете и гърдите им, черни бяха и подколенниците, които защитаваха краката на конниците от стъпалата до под коленете. Цялото им снаряжение беше с цвета на най-тъмна нощ. Конете им също бяха покрити с черна броня. На бедрото на всеки воин висеше дълга извита сабя, на всяко седло беше закачен боздуган с остри шипове, но ръцете вместо копия, стискаха дървени тояги и криваци. Мъжете носеха и дебели, тежки, плетени мрежи, достатъчно здрави, за да задържат дори тигри.

В края на колоната се движеше каруца с високи колела, теглена от два коня, на която имаше клетка от железни пръти, дебели колкото човешка ръка. Конярят непрекъснато удряше с дългия си камшик гърбовете на нещастните животни, защото въпреки горещината и тежките доспехи, колоната се движеше бързо и ако той станеше причина да закъснеят дори с една минутка, това щеше да му струва живота.

Читать дальше →