Жътварите

Начало книги

Понякога Луис сънува Пламтящия1. Сънят идва в дълбоката доба, когато шумовото кресчендо по улиците на огромния град затихва в приглушена нощна тоналност. Но невинаги е сигурно дали Луис наистина спи. Защото наред с Човека факла от спомена той реално възприема и спокойното дишане на мъжа в леглото до себе си, а обонянието му долавя познат, но и чужд мирис. Това е вонята на изгоряла, разпадаща се плът и цвърчаща на огън човешка мазнина. И ако е сън, то тогава той трябва да е някъде в онези мигове, които ни се губят в бледосивите часове, в паузите между реалния сън и пробуждането, когато светът около нас тепърва се формира.

Някога в миналото Пламтящия е притежавал и име. Само че Луис просто не е в състояние да го изрече. Струва му се, че то не може да изрази сложната човешка многозначност. Усеща го стеснено като звучене и ограничено по стойност — онази, която има за самия Луис. Затова дори и в себе си не го нарича Ерол или г-н Рич, нито дори г-н Ерол, както се е обръщал към него приживе. Сега той е повече от име, наистина много повече.

Читать дальше →