Черният ангел

Начало книги

Бунтовните ангели падат, увенчани с пламъци.

Докато се сгромолясват в бездната, биват прокълнати подобно новоослепени, защото както Мракът е неимоверно по-ужасен за позналите Светлината, така и отнетата Божия милост два пъти по-горестно терзае сиялите някога в нейната топлина. Писъците им са страховити в още по-страховита агония, а горящите им тела за пръв път озаряват сенките на Преизподнята. Най-нисшите духом се спотайват в Бездната и там създават свой свят, който тепърва ще обитават.

Пада и последният от богоотхвърлените, поглежда нагоре — към Небесата — и вижда онова, което отсега ще му бъде отречено навеки. А то, също като възмездието, е така ужасяващо, че пламва в очите му, за да се запечата завинаги там. И докато Небесата се затварят над него, дадено му е за миг да съзре чезнещия сред тъмни облаци Божи лик. Тогава и красотата, и болката в този светъл образ се запечатват навеки в паметта и очите му. Върху него ще тегне прокоба за вечни времена — да бъде прокуден, отбягван дори и от своите, защото какво по-болезнено за падналите му събратя от това да виждат в мрака на зениците му сияйния Божи дух?

Читать дальше →