Песен на сенките

Начало книги

Зимата отмина, пролетта отлиташе, а лятото чакаше на прага.

Град Бореас бавно се преобразяваше — заключените за зимата къщи под наем се отваряха и почистваха, сладоледеният салон се запасяваше със стока, а магазините и ресторантите бързаха да се подготвят за нашествието от туристи. Едва шест месеца по-рано собствениците им пресмятаха постъпленията, за да изчислят докъде да си прострат чергата, че да оцелеят, тъй като всяка поредна година сякаш ги оставяше с малко по-малко в джоба и пораждаше все същия дебат в края на сезона — продължаваме или продаваме? А сега тези, които бяха устояли, отново се гмурваха в суматохата, но дори плахият оптимизъм от предишните години оставаше недоловим, а някои хора даже нашепваха, че е изчезнал завинаги. Икономиката може и да се подобряваше, но Бореас тънеше в траен упадък — бавна, изстрадана тленност, време на разпад и полуживот. Градът умираше, представляваше разпадаща се екосистема, но въпреки това толкова много хора оставаха — защото къде ли другаде можеха да отидат?

Читать дальше →