Момичето, което си играеше с огъня

Начало книги

ТЯ ЛЕЖЕШЕ ЗАВЪРЗАНА с кожени ремъци на тясно легло от закалена стомана. Ремъците я стягаха през гърдите. Лежеше по гръб. Ръцете ѝ бяха заключени с белезници за ръба на леглото на нивото на бедрата.

Отдавна се бе отказала от опитите да се освободи. Бе будна, ала лежеше със затворени очи. Ако ги отвореше, щеше да съзре единствено мрак, с изключение на тясната ивица светлина, която се процеждаше през горния край на вратата. Имаше лош вкус в устата и копнееше да си измие зъбите.

Част от съзнанието ѝ непрекъснато бе нащрек в очакване да чуе звука от приближаващи стъпки – знак, че той идва към нея. Нямаше никаква представа колко бе напреднала вечерта, ала ѝ се струваше, че той закъснява. Леглото ѝ внезапно завибрира и тя отвори очи. Сякаш някъде в сградата бе включена машина. Изминаха няколко секунди и вече не бе сигурна дали звукът е реален, или си въобразява.

Зачеркна още един ден в съзнанието си.

Читать дальше →