Шепнещите

Начало книги

Д-р Ал-Даини бе този, който намери момичето, забравено в дългия централен коридор. Заровено бе под натрошени стъкла и парчета от керамични съдове, захвърлени дрехи, отломки от мебели и стари вестници, използвани за опаковка. Прахолякът, боклуците и тъмнината го правеха почти невидимо, но д-р Ал-Даини десетилетия наред бе ровил из пясъците и камънаците за момичета като него и го забеляза, докато друг навярно просто би го отминал.

Открита беше само главата — сините очи отворени, по устните избледнели червени петна. Коленичи до него и поразчисти боклуците. Отвън долитаха викове и грохот на танкове, които сменят позицията си. Внезапно коридорът беше залят от ярка светлина, появиха се въоръжени мъже, които крещяха и раздаваха заповеди, но те идваха твърде късно. Други като тях бяха стояли и гледали, докато това се бе случвало, защото момичето не бе част от приоритетите им. Тях не ги бе грижа, но д-р Ал-Даини държеше на него. Веднага го беше разпознал, защото то бе едно от любимите му. Красотата му го беше пленила от мига, в който го зърна, и през следващите години не минаваше ден, без да прекара няколко спокойни минути с него, да го поздрави или просто да отвърне на усмивката му с усмивка.

Читать дальше →