Мистър Мерцедес

Начало книги

Оги Оденкърк имаше датсун, модел ’97, който още му служеше вярно въпреки многото навъртени километри, но бензинът беше скъп, особено за безработен човек, а Общинският център се намираше в другия край на града, затова той реши да вземе последния автобус за тази вечер. В единайсет без двайсет слезе на спирката — раницата беше на гърба му, под мишница носеше навития спален чувал. След три-четири часа пухеният чувал щеше да му дойде добре, защото нощта беше мъглива и студена.

— Стискам ти палци, готин — подхвърли му шофьорът. — Сигурно ще ти излезе късметът, щото ще си първият.

Само че не беше. Оги се изкачи по широката, стръмна алея към голямата зала и видя пред редицата от врати най-малко двайсет и четири човека — някои стояха прави, повечето бяха седнали. Жълта лента с надпис „НЕ ПРЕМИНАВАЙ“ беше опъната на метални колчета така, че се получаваше сложен лабиринт. Трик, прилаган пред киносалоните и пред банката (на която в момента Оги дължеше доста пари), за да се поберат максимален брой хора на минимално пространство.

Читать дальше →