Смрък

Начало книги

На Роб… за помежду почивните му дни.

На Ема… за това, че ми помогна да разбера гоблините.

И на Лин… завинаги.

Гоблинското разбиране за света се корени в култа или може би веруюто към Ънгю. Това, накратко казано, е изключително сложна религия, изповядваща прераждането въз основа на светостта на телесните секрети. Основната й догма е следната: всичко, което се отделя от гоблинското тяло, очевидно е било част от него и следователно трябва да се почита и съхранява надлежно, за да бъде погребано с неговия собственик, когато му удари часът. Междувременно съответният материал се складира в ънгюви съдинки — забележителни творения, за които ще разкажа по-късно. Малко отблъскващо заключение е, че това не може да бъде постигнато от никое същество, освен ако не разполага с голямо състояние, значително складово пространство и хрисими съседи.

Ето защо на практика повечето гоблини тачат Ънгювата троица, т. е. онова, което би могло да се нарече битовата и пo-олекотена форма на религията, включващо ушна кал, изрезки от нокти и сополи. Водата като цяло не се счита за ънгю, а за нещо, което минава през тялото, без изобщо да бъде част от него. Обосновката е, че няма съществена разлика в течността преди и след консумацията (което за жалост хвърля светлина върху качеството на водата, добивана в подземните им бърлоги). На същия принцип фекалиите се считат за храна, която просто е претърпяла промяна на състоянието. Колкото и да е чудно, зъбите не представляват интерес за гоблините. Те гледат на тях като на вид израстъци. Също така очевидно не отдават и значение на косата, с каквато, следва да се отбележи, рядко могат да се похвалят.

Читать дальше →