Маскарад

Начало книги

Вятърът виеше. Бурята трещеше из планината. Светкавиците опипваха зъберите, както старец се мъчи да изчовърка заседнало семенце на къпина от изкуственото си чене.

Между избуялия храсталак от прещип гореше огън, поривите подмятаха пламъците насам-натам.

Неземен глас се издигна във вой:

— И кога ние… двете… ще се срещнем пак?

Затътна гръмотевица.

Доста по-обикновен глас отвърна:

— И що ти трябваше да крещиш, а? Заради тебе си изтървах филийката в огъня.

Леля Ог си седна на мястото.

— Извинявай, Есме. Сторих го заради… нали се сещаш… доброто старо време… Ама не ме бива много.

— Тъкмо ставаше хрускава и кафявичка.

— Извинявай.

— Бездруго няма що да викаш.

— Извинявай, де.

— Тоест искам да ти река, че не съм оглушала. Можеше да ме попиташ, както си е редно. И щях да ти отговоря: „Идната сряда.“

— Извинявай, Есме.

— Няма нищо, само ми отрежи друга филийка.

Леля Ог кимна и се обърна.

— Маграт, отрежи на Баба др… Ох! Отплеснах се за минутка. Май аз ще я отрежа.

Читать дальше →