Глинени крака

Начало книги

В топлата пролетна нощ нечий юмрук потропа на вратата толкова силно, че пантите се огънаха. Един мъж отвори и надникна на улицата. Откъм реката пълзеше мъгла, пък и беше облачно. Все едно се опитваше да гледа през бяло кадифе.

По-късно обаче си мислеше, че е зърнал някакви силуети тъкмо отвъд светлината, проникнала в рамката на вратата. Множество фигури, които го наблюдаваха внимателно. Чудеше се дали не е видял и мъждукащи точици…

Е, поне нямаше как да се заблуди за фигурата, изпречила се точно пред него. Беше грамадна и тъмночервена, досущ като уголемен глинен модел на човек, каквито неумело правят децата. Очите приличаха на два нажежени въглена.

— Е? Какво искаш посред нощ?

Големът му показа плоча, на която бе написано:

„ЧУХМЕ, ЧЕ ИСКАТЕ ГОЛЕМ.“

Да, бе, големите не можеха да говорят, нали така?…

— Ха, искам и още как! Ама не ми е по джоба. Поразпитах наоколо, само че напоследък цената ви е станала много кожодерска.

Читать дальше →