Крадец на време

Начало книги

Както е написано в „Първи свитък на Уен Вечно изненадания“, Уен излязъл от пещерата, където го осенило просветлението, и пристъпил в светлината на първия ден от остатъка на живота си. Позагледал се в изгряващото слънце, защото не го бил виждал до този момент.

Побутнал със сандала си унесеното в сън тяло на своя ученик Дръвчо и му рекъл:

— Аз прозрях. И вече разбирам. — Запънал се и посочил нещото до Дръвчо. — Какво е това изумително явление?

— Ъ-ъ… ъ-ъ… дърво, учителю — отвърнал Дръвчо, който още се разсънвал. — Не помните ли? Беше си тук и вчера.

— Нямаше никакво вчера.

— Ъ-ъ… ъ-ъ… според мен имаше, учителю — възразил ученикът и се надигнал тромаво. — Не помните ли? Покатерихме се дотук, аз приготвих гозба и изядох кората на вашия скланг, защото вие не я искахте.

— Помня вчерашния ден — замислено промълвил Уен. — Но споменът е в главата ми сега. Имало ли е наистина вчера? Или истински е само споменът? Правдиво ще е да кажа, че вчера още не бях роден.

Читать дальше →