Захапи за врата

Начало книги

През разпокъсаните черни облаци се носеше пламък като умираща звезда, неспирно падащ към земята…

…тоест към земята в Света на Диска…

…но за разлика от всяка друга досегашна звезда понякога успяваше да насочи полета си. Ту се издигаше, ту се мяташе настрана, но неумолимо продължаваше надолу.

Снегът по склоновете се осветяваше за миг, когато пламъкът профучаваше над тях.

Тук самата земя се спускаше. Сиянието се отрази в стени от синкав лед, щом пламъкът се вмъкна в началото на теснина и се устреми през завоите и криволиците й.

Светлината угасна внезапно, но нещо продължи да се рее през опряната от луната урва между зъберите.

Изскочи от дефилето пад върха на хълм, където топящата се вода от един глетчер падаше към далечен вир.

Противно на всякаква логика тук имаше долина, или по-скоро плетеница от долчинки, вкопчили се в ръба на планината преди почти отвесното забиване на склоновете й в равнините. Под по-топлия въздух блещукаше езерце. Виждаха се горички. Забелязваха се и мънички ниви като шарена черга, метната между камъните.

Читать дальше →